Прах.
Вестник с дупка от цигара. Пренесъл е химическия мирис на печатница. Нищо гутенбергско не е останало в него. Руските книги винаги миришеха по-особено, но не защото струваха много евтино. Някъде под списанието е клавиатурата. Зная, че червените букви на кирилицата са почти изтрити. Ориентирам се по лъскавата мас, оставена от пръстите ми.
Репродукция от „Менини”. Корицата на списанието е прегъната през оста на атлазената рокличка и инфантата Маргарита сега не изглежда така непривично импозана. Електронната мишка е обесена за черна жица.
Върху мекото и тъмно покритие на монитора има бели запетайки от прах. Убеден съм, че прахът не е на точки. Има и парченца от моята кожа. Косъмче от моята мигла – лека дъгичка. Изпод три разтворени книги мирише на ябълки.
Мирис, когато ябълката си я белил вчера или преди вчера, всъщност, белил си я когато ти се е ядяло ябълка, а след това си я забравил, защото е била блудкава или червива или е свършила и тя нарочно те обижда с възкисел мирис, напомнящ на ябълков, от онзи път, когато последно си обелил ябълка, защото ти се е ядяло ябълка... Някои обясняват този мирис с ферментация. Не съм я виждал. Можеш ли да кажеш, че една ябълка мирише на ферментация, на анаеробно разграждане на въглехидратите?
Всъщност това бюро е ужасно разтурено. Онзи с ферментацията би казал, че ентропията върху това бюро сериозно е нарастнала. Добре, но този хаос ме ужасява.
Подреждам бюрото си.
Правя от напечатаните листа правилен куб. Визитките поставям върху него, така че по-големият, новооформил се мислен правоъгълник, да се отнася към по-малкия в отношение на златното сечение. Ние хората обичаме правите ъгли, те ни навяват подреденост. Химикалките и молива подреждам по големина в три успоредни линии. Изправям роклята на младата инфанта и тя става несъразмерно импозантна.
Намалявам ентропията. Загнилите корички от ябълката сами по себе си са етап от еинтропията в действие. Хвърлям ги в кошчето. Него не бих подредил. Кощунство е да подредиш дома на ентропията, това е обида. Всъщност не подреждам отпадъците, защото не са важни за мен. Някой, комуто са важни, ще ги подреди. Въобще борим се с ентропията.
Подреждам фасовете в пепелника.-------------------