Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.11.2017 22:58 - Жерави
Автор: hela Категория: Лични дневници   
Прочетен: 106 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 13.11.2017 23:06


image

Първата
 картина, която нарисува Хела Вотюл, аз нарекох „Жерави”. Равностойно бих я нарекъл „Свобода” и „Отстояние”, и…   
Хела пренесе крехкостта на тялото си върху леките и силни кости на птиците, порива на своята независимост върху крилете им, самотата на неразбраната мисия върху миграцията им. Полетът й бе над ледове и пуста земя, където кацаше понякога, за да я познаем и да мислим за нея, да си докажем, че я има, да се успокоим, че съществува, чрез логиката ни и да я приемем като една от нас.

Хела следваше пътя на птиците, а всеки, който я познаваше, следваше нея. Тези, които не я познаваха пак я следваха, макар и да не съзнаваха това, защото Хела не се побира в опита, а логиката е най-късата й дреха.

 „Кой от жеравите си ти?” – попитах Хела, докато завършваше оранжево-охрения простор. Тя се усмихна. Разбрах, че не бях разбрал, защото тя е всички жерави, които можем да си помислим, тя е понятието за жерав, самият полет, мрежата на всички пътища и посоки.

 Рисуваше в градината през един март, който приличаше на май, под старото гинко билоба, донесено от дядо ми при едно негово пътуване. Над триножника трептеше венереният косъм на листата и сенките им плющяха наедно с крилете на жеравите. Клетото дърво, то няма живи родственици. И Хела няма.


=====================================
image

Д-р Максимилиан Кастълбаум  


Тагове:   жерави,


Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hela
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6606
Постинги: 19
Коментари: 9
Гласове: 17
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031